Срещаме ви с Христиан

Срещаме ви с Христиан

Срещаме ви със следващия стипендиант. Христиан мечтае да стане архитект. Той разказва за своята баба – фотограф, която му показва фотографии на световно известни сгради и го запознава с изкуството. Той обича графиката, перспективата и е много добър в английския език.

И той, както повечето си връстници, обича новите технологии и се възхищава на възможностите, които му предоставят програмите за рисуване. Усвоява бързо спецификата и функциите и успешно ги прилага.

Пространствено мислене

Подхожда със завидно разбиране към темата за перспектива. Въпреки дългогодишния ни опит в преподаването на деца и възрастни, дори и за нас е интересно да наблюдаваме този талант. За дете на неговата възраст изграждането на фигури в перспектива не е присъщо. Христиан определено е вдъхновен да изгражда обемни фигури и да ги композира в пространството. Използва и прилага принципите за изграждане на обем и с радост приема уроците по светлосянка. Любимите му теми са тези, които му дават възможност да работи графично, да пресъздава различни предмети, символи или пейзажи.

Ясно осъзнаващ принципите за отговорност

Никога не закъснява със заданията, които учителят му възлага. Често пъти той взима задачи за вкъщи, след което носи няколко варианта, тъй като не се задоволява с първоначалния вариант. Той се опитва, докато не постигне представителен резултат. Никога не се отказва и ясно осъзнава, че всеки опит на хората да се почувстват неуверени, обръщайки внимание на собствените си неволи прекалено много, само може да попречи на концентрацията и следователно на крайния резултат.

Христиан приема всяка дизайнерска задача като истински професионалист, който знае собствените си цели и обича да се научава на нови и непознати неща. Никога не закъснява за срещи и се стреми да следва принципа за швейцарската точност.

Уважава мнението на професионалистите

Той знае, че трябва да се довери, винаги се вслушва и това му помага да приема по-бързо и лесно информацията.

Интервю с няколко въпроса към Христиан

Вярваше ли, че ще бъдеш избран по програмата TechARTnology?

Не. Ами не знам. Никога не съм печелил нищо. Аз вярвам малко  в себе си.

Защо искаш да станеш архитект като пораснеш голям?

Защото харесвам да рисувам сгради и също харесвам сградите.

Защо винаги си толкова изпълнителен?

За домашните майка ми ме кара. Не знам защо правя всички задачи, може би защото самите задачи ми харесват. Трудни са ми само някои неща. Отначало са и трудни,но като ги схвана ми стават лесни и успявам да ги направя.

No Comments

Leave a Comment

Your email address will not be published.